A beTer plAce...

I stay alone again with a cloudy sky above me
No stars, no moon, no light
Again I wonder am I free
Should I continue this fight
Shall I search for love once again
Until I have no strength left in my blood
To the moment when I’ll completely go insane
When pain will fill my mind like flood
Life sucks I’d say once more
Loneliness drives me mad with every passing day
And rises the will to open Hell’s door
Should this terrifying desire I obey
The answer to this question I know not
The decision is so hard to take
Everything around me is so fake
There is no good enough for living spot
Sick of regrets and lies is my mind
A better place I need to find

Ей момче

Ей момче сещаш ли се за нашето първо танго?Сещаш ли се за шамара който ти ударих, когато искаше да ме целунеш?
Сещаш се сигурно, беше много хубаво, за да бъде забравено.Ей момче сещаш ли се когато ми донесе едно цвете?Беше синьо и ми напомняше за очите ти.Но цветето увяхна, аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя.Сутринта ми донесе много такива цветя, но нито едно нямаше такъв цвят, който да ми напомняше за очите ти.
Ей момче спомняш ли си, когато един ден исках да те целуна, а ти се дръпна и каза:
-"Мъничка не те обичам вече, обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно".
Тогава те погледнах тъжно и ти казах "Сбогом", обърнах се и oткъснах едно листо и започнах да го гриза.Тогава почувствах горчивия вкус на листото и мислех, че това ще намали болката ми.Но тогава чух твоя нежен глас:
-"Мъничка мога ли да обичам друга...", обърнах се и те целунах, колко ли беше мил Света в тия мигове.
На другия ден отидох при него.Той беше тъжен, блед и нищо не говореше.Когато поисках да си тръгна, той ми каза:
-"Мъничка утре заминавам с родителите си за Америка.Повече няма да се видим."Аз бях потресена от тези думи!
На първо време си пишехме.Но разбрах старите хора имат право когато казват, че любов чрез писма, не е любов, и че не трябва да се разпалва любов с преспектива.В последното си писмо му написах стихове от една стара японска песен, които гласяха:"Да обичаш е също, както песен да пееш, но песен без край няма".
Един ден когато се върнах от училище на масата видях писмо, адресирано до мен, познах почерка му.Питах се дали да го оставя в шкафа, както другите писма, или да го отворя.Някаква сила ме теглеше, с треперещи ръце отворих плика.В писмото пишеше:"Мила на 12-ти вечерта тръгвам от Америка и на 13-ти ще бъда в Белград.Връщам се завинаги.Когато пристигна ще ти се обадя.Когато чуеш моя глас, ако не искаш да сме заедно, затвори слушалката, а ако все още ме обичаш и ми даваш втори шанс ще говорим и всичко ще бъде както преди да замина".
"Кой каза че няма песен без край"-това писмо е намерено до трупа на едно момиче с прерязани вени.До нея е намерен вестник обърнат на 7-ма страница, на която пише-"самолетът, който тръгна през ноща от Ню-Йорк за Белград експлодира близо до Югославската граница.Живи няма, още не са открили причината за експлозията".В продължение на писмото е написано с кървави букви:
"Да обичаш е също,както песен да пееш, но песен без край няма".

Изпращане-12в....

Ех Че Мъка...

!.!.!.!.!


!?!?!?


.,.,.,.,.,.,

???

!!!

Тхе енД.!.!.!.!.

Бютифъл:))

Малкот0 цвЕтно Петно в гОлемия сив Свят.,...,

Fear or Else...

Страх ме е...
Но от какво???
От Него, или от нещо друго?

Гняв без чест

Гняв без чест.
Омраза без страх.
Ненавист от любов.
Непоклатимост без смирение.
Сила без цел.
Бяг без посока.
Криле без небе.

Жажда за живот.
Врагове без причина.
Приятели без подкрепа.
Грях ли видя?
Или нещо замря?
Скука те налегна и
правотата не видя?

Очи без поглед.
Истина с лъжа примери.
Кантар с катран - сбърка!
Грешка направи!

Не се меси там, дето власт нямаш!
Не убивай това, което е безсмърно!
Не взимай това, което не е ничие!
Не петни това, което блести!
Не гони това, което лети!

ГОРДОСТТА СИ ПРЕГЛЪТНИ И ВДЪН ЗЕМЯ ПОТЪНИ!!!
.
Посветено на него.

FreAks...

.....!!!Джони РЕНДЕТО..........Ел Капоне МАРЦИПАНА!!!.....