Ей момче

Ей момче сещаш ли се за нашето първо танго?Сещаш ли се за шамара който ти ударих, когато искаше да ме целунеш?
Сещаш се сигурно, беше много хубаво, за да бъде забравено.Ей момче сещаш ли се когато ми донесе едно цвете?Беше синьо и ми напомняше за очите ти.Но цветето увяхна, аз бях много тъжна, но ти се усмихна и ми каза, че ще ми донесеш много такива цветя.Сутринта ми донесе много такива цветя, но нито едно нямаше такъв цвят, който да ми напомняше за очите ти.
Ей момче спомняш ли си, когато един ден исках да те целуна, а ти се дръпна и каза:
-"Мъничка не те обичам вече, обичам друга и няма смисъл да бъдем заедно".
Тогава те погледнах тъжно и ти казах "Сбогом", обърнах се и oткъснах едно листо и започнах да го гриза.Тогава почувствах горчивия вкус на листото и мислех, че това ще намали болката ми.Но тогава чух твоя нежен глас:
-"Мъничка мога ли да обичам друга...", обърнах се и те целунах, колко ли беше мил Света в тия мигове.
На другия ден отидох при него.Той беше тъжен, блед и нищо не говореше.Когато поисках да си тръгна, той ми каза:
-"Мъничка утре заминавам с родителите си за Америка.Повече няма да се видим."Аз бях потресена от тези думи!
На първо време си пишехме.Но разбрах старите хора имат право когато казват, че любов чрез писма, не е любов, и че не трябва да се разпалва любов с преспектива.В последното си писмо му написах стихове от една стара японска песен, които гласяха:"Да обичаш е също, както песен да пееш, но песен без край няма".
Един ден когато се върнах от училище на масата видях писмо, адресирано до мен, познах почерка му.Питах се дали да го оставя в шкафа, както другите писма, или да го отворя.Някаква сила ме теглеше, с треперещи ръце отворих плика.В писмото пишеше:"Мила на 12-ти вечерта тръгвам от Америка и на 13-ти ще бъда в Белград.Връщам се завинаги.Когато пристигна ще ти се обадя.Когато чуеш моя глас, ако не искаш да сме заедно, затвори слушалката, а ако все още ме обичаш и ми даваш втори шанс ще говорим и всичко ще бъде както преди да замина".
"Кой каза че няма песен без край"-това писмо е намерено до трупа на едно момиче с прерязани вени.До нея е намерен вестник обърнат на 7-ма страница, на която пише-"самолетът, който тръгна през ноща от Ню-Йорк за Белград експлодира близо до Югославската граница.Живи няма, още не са открили причината за експлозията".В продължение на писмото е написано с кървави букви:
"Да обичаш е също,както песен да пееш, но песен без край няма".