Една нощ...

Искам да те любя!
Грубо ли звучи?
Гледам аз към тебе,
с парещи очи.
В страстите изгарям
пролетни лъчи.
Името повтарям...
нека да горчи.
Искам да избягам...
нека ме боли.
Трябва, но не тръгвам...
времето лети.
Как да спра - не зная,
питам аз сега...
всеки стон във мене,
дращи ме сега.
Таз душа прекрасна,
беше като лед...
ти дойде... И тръгнах...
смело пак напред!
Тялото ще помни,
твойта топлина,
устните, очите,
шепнещи в ноща.
Времето ще спира,
няма ден и час,
сбъдната ще бъде,
тази наша страст!
Аз съм само твоя,
ти, сега си мой...
думи не изричам,
призрачен покой.
Мисъл непозната,
вопъл... самота,
падам, после ставам
в мрака – светлина!
Искам да съм силна..
само... тишина,
знам, че ще остана... отново пак сама!!!!