две очи

Така ще ни запомнят, две очи
със болката потекла в тях.
във залеза на дните ни горчи,
когато молиме за късче свят.
във който с пръсти да рисуваме,
лицата си усмихнати в захлас!
загледани след гаснещите залези
и изгревите недостигнали до нас!
и само две очи докрай ще помнят,
запазили онази топлина,
която никога не ще изстине,
и ще надмине вечността...
така ще ни запомнят днес и винаги,
картините рисувани с душите ни!
с усмивките през сълзи начертали
прекрасни нежни спомени!
копнежът ще угасне с времето.
а болката все някога... ще отболи.
но две очи, докрай ще следват
на любовта красивите следи!