Lonely

Lonely,lonely,lonely....
Понякога(напоследък доста често)се чувствам съвсем сама!Сама отхвърлена от всеки и всичко!Защо се чувствам така-защото приятелите ги няма,защото любовта я няма,защото никой не може и не иска да ме разбере...Защо???Навярно всеки човек все някога се е чувствал така,ако не е значи няма сърце или е изгубил сетивата си!Защо???Защо имаме чувства,защо имаме мечти,защо имаме сърца изпълнени с надежда.....Защо???Имаме ги,за да може някой да ги нарани и да ги стъпче на земятя!!!Защо по дяволите когато дадеш на някой сърцето си и му споделиш чувствата си,той ти обръща гръб и побягва?Защо точно когато си решил,че всичко поне веднъж се е подредило и може да да имаш "лукса" да си щастлив,Човекът до теб те предава?Защо???Знаете ли в момента се чувствам по-самотна от дървото на снимката!!!Защо ли?Защото Човекът на който подарих мечтите си,все едно взе сърцето ми и го накълца на пърченца със сътъра...Какво ми остава освен да попитам-какво ще има за вечеря???