my Gift

not real...not real...

.
.
http://www.spiralata.net/voda/vodata.html
.
.

- А ти какво правиш? – попита малкото момченце докато усърдно си бъркаше в носа. Вярно е че майка му непрекъснато крещеше да спре да го прави, но като че ли на околните не им пукаше за неговия си нос.

-Готвя ... – отговори му Тя, а панделките и се люшнаха весело на русичката и глава – Искаш ли?Поднесе му пластмасова малка чинийка пълна с пясъчни кюфтета, приятно аранжирани с малки, разноцветни камъчета и трева за гарнитура.
Малкото момченце погледна малко подозрително това ястие, извади си пръста от носа, замислено се почеса зад ухото и хвърли поглед с крайчеца на окото към пейката, където седеше майка му. Тя пък разсеяно пушеше и обсъждаше с нечия друга майка как бюста и е увиснал след раждането. На момчето никак не му се ядеше пясък, ... отново. Не че е кой знае какво, миналата седмица се запозна с едно момиченце в същия този пясъчник, и тя го почерпи с нейното готвене. Не можа да устои на очите и, както и на страхотните значки с Бъни и патето Яки. Смело загреба от пясъчната супа и старателно захруска. Точно в този момент обаче майка му се появи незнайно от къде и развали магията на момента с нейното викане, дърпане на уши и тук там някое черезвичайно пошляпване по меките части под гърба.
Погледна новата си приятелка, тя все още протягаше към него чинията. Наистина се беше постарала, тревата беше от онази свежата дето расте чааак в средата на голямото кръгло нещо с тревата, а камъчетата бяха подбрани по форма и цвят. Самата тя - превъплъщение на красота и невинност, с цялото си телодвижение и изражение подсказваше че не е свикнала да и отказват.
”Е, какво пък” помисли си малкия джентълмен, “не може да е толкова страшно, а мама е доста далеч....” Той извади другата си ръка от джоба, където до сега беше стискал поредното си намерено съкровище, и посегна към ястието.
Двамата седнаха на ръба на пясъчника, коленете им се допряха, той я погледна в очите и реши, че си струва. Хвърли бърз поглед към майка си, взе малката виличка, гребна от пясъка и в устата му се разля онзи приятен вкус на споделени моменти, който остава само в детството и никога повече не се връща.

“Мммм” помисли си той, “този пясък като че ли е не е толкова лош...”
Години след това, когато си припомняше тази случка, младия т мъж се сещаше за първите си пясъчни преживявание. В моменти, когато го обземаше цинично отношение към живота, мисълта му се връщаше към спомените от детството и пясъка, който от край време не ставаше за ядене.
Но, той знаеше, в името на нещо, за което си сигурен че си струва, понякога се налага да ядеш и пясък."Всъщност не е кой знае какво" - каза той на малкия си, 6 месечен син, който изглеждаше сякаш че спеше непробудно в количката, си мислеше:
"Стария глупак е изкукал, да ям пясък, никога"
Е, той все още не беше виждал розови панделки над големи сини очи.

Милано, Милано

това е Влади...и това са неговите снимки...